Ибиза е повече от това, което си представяте
- Lisa
- 29.11.2020 г.
- време за четене: 5 мин.
Актуализирано: 30.11.2020 г.
Денят беше един обикновен, сесиен и много горещ юнски следобед, а ние- отчаяни от предстоящите изпити. По принцип никога не бих посъветвала сегашното си аз да отиде до Ибиза по време на сесия, но it is what it is, не сте го чули от мен. Билетите ни струваха 20 евро, в двете посоки. Оставаше ми един месец в Мадрид и бях накрая на паричните си запаси, но някак си, идеята за едно последно приключение с откачената ни компания, звучеше доста блазнещо. Бяхме си определили скандален бюджет за харчене през 4-те дни в Ибиза- 50 евро... (Разбира се, нито един от нас не успя да се вмести) Самото пътуване беше по средата на една много интензивна серия от изпити и до последно не бяхме сигурни дали ще можем да отидем, тъй като не знаехме дали няма да се наложи да се явим на поправки.

В крайна сметка тръгнахме невероятно развълнувани и неспали цяла нощ заради цялото планиране. Още на летището обаче се наложи да платим 50 евро на човек, тъй като по някаква причина моята приятелка не беше извадила бордни карти, благодаря, Руги (: (Никога не си запазвайте билети директно през сайта на Kiwi). И понеже не си бяхме платили чекиран багаж, (кой въобще го прави в днешно време) пътувахме кой с каквато подръчна чанта намери, все пак за 4 дни на плажа не ни трябваше почти нищо.
Предполагам, че въобще не сте забелязали колко бързахме във видеото, защото оставаха 20 мин до излитането на самолета, а още дори не бяхме минали проверка на багажа, но затова пък Руги си проправяше път навсякъде, преминавайки през цялата опашка. Запазената й марка е да отиде до човека, който стои най- отпред на опашката, да го прегърне и да му каже да се прави на наш приятел, за да може да не чакаме 100-те човека, които биха били преди нас. Както можете да се досетите, в тези случаи ние се правехме, че не сме с нея и се извинявахме на всички, които я гледаха злобно и искаха да я набият, заради това, че ги предрежда.
ДЕН 1
По някакво чудо си хванахме самолета, полетът беше само 30 мин. Трябваше да се придвижим до Sant Antony- градчето, в което се намираше хостелът ни. Чрез приятели намерихме човек, който ни чакаше на летището и ни закара до градчето за 20 евро. Хостелът си беше направо хотел, имахме си самостоятелна стая и баня, а гледката ни от терасата беше следната:

Казва се хостел Rosalia и платихме 56 евро на човек за 4- те вечери, беше си сделка от класа. Настанихме се ние, направихме си фотосесия в стаята, защото защо не и тръгнахме като Dora the Explorer на обиколка. Намерихме си прекрасно място за хапване на нормални цени и с уютна обстановка- Rita's Cantina, силно препоръчвам ако идвате към това градче. За целия ни престой май ядохме към 4 пъти тук, така че да, заслужава си.
ДЕН 2
Придвижвахме се из града с колата под наем на братовчедите на Джордан, което беше невероятно благословение. Иначе, за да стигнеш до някой плаж или друг град, трябва да си викаш такси; автобусите бяха нередовни и неточни- върви се доста, за да се стигне до определеното място. Първата ни дестинация беше Cala Comte.
Честно казано не бяхме проучили предварително местата, които искахме да посетим в Ибиза и откритието на този плаж беше истинска находка!
Кристални тюркоазени води, сангрия, спокойствие, топлина и солени коси- това е единственото, от което имахме нужда. Подобни цветове и чисти плажове съм виждала само на о. Крит, бяхме изумени от това място, чувствахме се истински късметлии. Прекарахме целия си ден в морето, плувайки и събирайки слънчевите лъчи.
ДЕН 3
Cala Salada е по- тясна плажна ивица, но за сметка на това е идеално за скачане от скали (нищо, че на мен ми отне поне 30 мин да се наканя да скоча). Паркирахме доста нагоре и се наложи да повървим, но това си беше истинско удоволствие; алеите бяха препълнени с цъфтящи дървета, интересни къщи и невероятни гледки.
Запознахме се с доста различни хора, пяхме заедно с тях, препичахме се и изгоряхме като невидяли слънце, защото кой носи чадър в Ибиза. А относно скачането от скалите- не бих пробвала втори път.
Денят ни завърши с посрещане на залеза в cafe Mambo- може ми едно от най- красивите места в Sant Antoni за запечатване на незабравими спомени.
Най- вероятно всички знаете, че Ибиза е островът на забавленията, партитата и безсънните нощи, но ние предпочитахме да се изкачим на някое високо място, да се настаним сгушени един в друг и да си говорим за нещата от живота до късно през нощта. Да си разказваме истории, които не знаем един за друг, и да се питаме всякакви въпроси, щукнали ни в 3 ч сутринта, докато гледаме светлинките на града и разбиващите се в скалите вълни.
ДЕН 4- FORMENTERA
Това беше най- вълнуващият ни ден на Балеарските острови. Остров Форментера фигурираше в списъка ни още от началото, тъй като се намира много близо до Ибиза и на снимки изглеждаше като малко райско кътче. Пътуването струваше 20 евро в двете посоки с ферибота "Aqua bus". При пристигането ни решихме да си вземем колела, за да стане обикалянето на острова по- лесно.
Оказа се доста добра идея, въпреки че успяхме да стигнем само един- единствен плаж- Platja de Ses Illetes. Така се влюбихме в този плаж, че решихме да останем за целия ден и въобще да не сменяме локацията. Ако досега са ви допаднали плажовете на Ибиза, то този на о. Форментера е вероятно най- красивият, който съществува на планетата. На снимките цветовете на водата са напълно реални, колкото и да не ви се вярва.
Бял пясък, всякакви разцветки на синьото, плитки води, безгрижни хора. Влизахме в една част на морето, после продължавахме да караме колелата си още малко през пясъка, харесвахме си друго, още по- невероятно красиво място, оставахме за малко там, тръгвахме отново и така цял ден. Самият плаж Platja de Ses Illetes е доста голям и пеша е трудно да се обходи. Също така в по- голямата си част е див и трябва да се внимава с медузи и разни други създания. Но гледките остават за цял живот, това наистина е място, на което бих искала да се връщам отново и отново и знам, че няма да ми омръзне.
В остатъка от деня, докато чакахме ферибота, решихме да си вземем по един сладолед, да се насладим на последните залезни гледки от това прекрасно кътче и просто да се радваме на съществуването си и на това, че можем да бъдем заедно в едно толкова незабравимо приключение.
P.S.: Вечерта прекарахме в едноименния град Ибиза и хапнахме в Los pasajeros- невероятно тайно място с огромни порции вкусна храна за изгладнели хора, прекарали целия си ден на плажа. A must!
А това е връщането наобратно към Ибиза- Руги и Лусил заспаха във ферибота, а после и аз неусетно... За щастие цялата ни техника си беше на място.
Надявам се, че съм успяла да ви внеса слънчево настроение в тези странни и объркани времена, че поне за малко сте спрели да мислите за случващото се около нас и съм ви вдъхновила да си резервирате билет за следващата дестинация. Една тайна- в момента цените на самолетните билети са невероятно поевтинели, така че възползвайте се! Лично аз нямам търпение да планирам следващото си пътуване и вече проучвам възможни варианти, а коя е дестинацията? Stay tuned.
Коментари