КУБА- 5 МЕСТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ- ЧАСТ I

Куба беше дългогодишна мечта на цялото ни семейство, привличаше ни културата, музиката, историята, а и в мен се създаваше едно особено екзотично чувство, преплетено с вълнение, когато някой споменеше тази държава. Пътувахме с агенция като те се погрижиха за пътя, нощувките и визите, а екскурзиите на място осъществи Светльо, който намерихме малко преди да заминем. Имахме общо 7 нощувки- 3 в Хавана и 4 във Варадеро и нямам търпение да ви разкажа за перипетиите, емоциите, невероятните места и прекрасните моменти, които изживяхме!

ХАВАНА ДЕН 1

Полетът беше невероятно дълъг (пътувахме с Iberojet- директен полет от Мадрид до Хавана) и имах чувството, че никога няма да свърши. Храната беше оскъдна и нямаше общо с това, което показваха на екрана в самолета. При пристигането- исках само да изляза от самолета, за да подишам чист въздух, но не би. Въздух навън нямаше, очакваха ни 35 градуса и 85% влажност, можете да си представите. На летището леличките се опитваха да направят някаква организация на пристигащите, но беше пародия. Да не говорим за липсата на климатик и 500- те човека, които чакаха в един малък салон. Но излизайки от летището, ситуацията вече беше различна, навсякъде се показваха палми и зеленина. Пътувайки към хотела ни в Хавана (Tryp Habana Libre) пред мен се откриваше един така различен и непознат свят: невероятни паркове се редуваха с беднотия и порутени къщи, стари коли, каквито съм виждала само по филми, си проправяха път из не така добре асфалтираните улици. Деца тренираха футбол всред един огромен парк, осеян с палми, природата беше изумителна и да си призная, съвсем не очаквах подобни пейзажи. Всичко наоколо ми изглеждаше като в сън, все пак неспането в последните 17-18 часа си оказваше влияние, да не говорим за часовата разлика (която впрочем е 7 ч от България). Още в първите часове научихме доста полезни неща, без които считам, оцеляването ни беше под съмнение.

Няколко съвета за новопристигащи:

1. Никога не обменяйте пари в банка, курсът е 1:25, нито на улицата, защото има прекалено много фалшиви пари. Ние обменихме чрез Светльо- нашият спасител в тази така объркана вселена.

2. Не пийте вода от чешмата.

3. Носете си адаптер за контакт.

4. Не точно съвет, но е хубаво да се знае, че 4- и 5- зведните хотели в Куба нямат общо с европейските или стандартните изисквания на останалите държави, така че не очаквайте нещо впечатляващо (отнася се най- вече за Хавана) и не разчитайте особено на включената храна в хотела.

След пристигането ни, решихме да вечеряме в ресторанта срещу хотела. Бяхме в такъв с много висока оценка от Trip advisor, но се разочаровахме, тъй като нивото в Хавана поне според мен е доста ниско. Както вече знаете първият ден бяхме в невероятен шок и потрес от това, което ни посреща, видяхме мизерията и гладът на хората, но пък следващите дни нямаха нищо общо. Куба е една невероятна страна на контрастите, сблъсък между много богатите и много бедните, между лъскавото и порутеното, но и пропита с толкова богата култура. Считам, че тази страна си залужава да се посети дори само за музиката, от всеки ъгъл звучи накаква салса или джаз, има концерти до сутринта, а представете си и да слушате Buena vista Social club на живо. Една мечта по- малко.

---

ХАВАНА ДЕН 2

Бяхме нетърпеливи какво ще ни предложи ден втори и дали ще се изтрият спомените ни от първия шокиращ ден. Събудихме се още в 5 ч, поради не толкова приятния jet lag, но бяхме свежи и с нетърпение очаквахме слънчева Хавана.

Първата ни спирка беше Hotel Nacional de Cuba- един от най- скъпите хотели в града. Още с пристигането ни, веднага стана ясно, че това е един от ярките контрасти в Хавана- перлата на богаташите. Почувствахме се като в паралелна реалност, хотелът се отличаваше с невероятен интериорен дизайн, а градините му бяха нереално зелени, дръвчетата- стриктно подрязани.

Влязохме и в Salon de la fama (Салонът на славата), където са закачени портрети на безброй много известни хора, посетили въпросния хотел.

Но несъмнено най- очакваната част от деня ни беше Habana vintage car tour! Не знам дали съм си мечтала за нещо друго толкова много, както да се кача в една от тамошните уникални коли и просто да усетя Хаванския бриз.

Преживяването, което имахме, наистина беше меко казано впечатляващо. Чисто и просто съчетанието от красотата на тези коли, изяществото, разнообразието от цветове, прекрасните и мили шофьори, кубинска музика докато минаваш по крайбрежната улица, шофьорите си припяват и танцуват с ръцете си по воланите, гледките, които се откриваха пред нас... Втренчили жадни погледи по пътя, попивахме нови светове и тайни, уличка след уличка, палма след палма.

Първата ни спирка по пътя беше Plaza de la Revolución. На нея се намира паметникът на Jose Martí, както и портретите на Che Guevara и Camilo Cienfuegos. Изключително впечатляващ площад с богата история.

След площада се отправихме към Parque Almendares, където душите ни можеха да отпочинат за миг от горещия ден и за първи път опитахме piña colada. Аз меко казано се пристрастих. Оттогава всеки ден пиех по няколко, където и да отивахме. А след това съм пробвала да си поръчам и в други държави, но никъде не могат да я направят така невероятно вкусна, както в Куба. Сервират я в издълбан ананас, с канела и огромна доза любов. Интересното е, че ти я носят без алкохол и ти можеш сам да си сипеш ром колкото желаеш.

Зад тази снимка можете да видите самото ресторантче- дървена постройка, абсолютно непретенциозна, но пък беше спасение сред влажния въздух из града и

предлагаше най- вкусните коктейли, които съществуват.

Докато осъзнаем къде сме и тъкмо да си починем малко, трябваше да потегляме към Fusterlandia- изключително цветно място, сякаш прекалено цветно, от което аз лично бях малко разочарована и не бих ви препоръчала да си губите времето за там. Струваше ми се като парка Güell в Барселона само че Ali Express версия. Тъй като съм виждала и двете места, някак си версията на Jose Fuster в Хавана не ме впечатли особено.

Продължихме обиколката си към Malecón- крайбрежната улица на Хавана. Не се отличава с безбрежна красота, честно казано видяхме други доста по- красиви улици, целите осеяни с палми и красиви къщи, но пък имаше нещо специално в нея. Начинът, по който се усеща бризът и свободата в протегнатата ръка от колата, океанът, който плиска така бурно брега и вълните му се разбиват на метри височина. Malecón ни отведе до стара Хавана или La Habana vieja. Пъстрота, малки закътани улички, цветя, красота, музика струят от всяка крачка. Неземно място, на което искам да се връщам отново и отново.

Няколко места, които не бива да пропуснете, разхождайки се из Старата Хавана:

1. El Capitolio- сграда, вдъхваща невероятен респект, емблематичен паметник на Куба.

2. La Habana 115- така известните цветни къщурки може да се видят навсякъде, но това е една от локациите, които силно ми допаднаха.

3. Hotel Inglaterra

4. Gran hotel Bristol- rooftop- невероятна гледка към El Capitolio заедно с infinity басейн- малък оазис насред нагорещения градски асфалт.

5. Обяд в Paladar Doña Eutimia- гарантирам за отлично качество и обслужване! Невероятно вкусна храна.

След обяда ни попаднахме на цветен уличен фестивал- феерия от музика, танци и песни се сливаха в невероятни форми, пред които стояхме с широко отворени усти. А местните жители се наслаждаваха поседнали на улицата или наблюдавайки от малката си китна тераска. Това е често срещано по улиците на Куба- хората се радват на живота, забавляват се и нямат нужда от повод, за да пеят и танцуват. Кубинците имат да ни научат на много повече неща отколкото предполагаме.

Денят ни завърши с концерт на Buena vista social club- група, която слушам от поне едно десетилетие и сега имах възможността да ги чуя на живо- обстановката, която създадоха, беше нереална. Мисля, че никога не съм се забавлявала така в живота ми както в този момент.

---

ХАВАНА ДЕН 3- DAY TRIP ДО VIÑALES

Рано сутринта хванахме автобус за Viñales- планинско градче с богата култура и невероятна природа. Пътят до там е изключително живописен. Редуват се малки и големи палми, паркове и различни видове дървета, изпреварват ни кадилаци, трабанти, хора с моторчета се движат напред-назад. Сякаш съм във филм от 50-те, истинска приказка. Наблюдавах къщичките по пътя- хората изпълняваха ежедневните си дейности- простиране, чистене, поливане, но сякаш имаше нещо вълшебно в това място. Захарната тръстика в задния двор на всяка къща, различните цветове на фасадите- редуваха се жълто, червено, зелено, синьо и техните нюанси. Оказа се, че тези багри не са били случайно изобразявани. Колонизаторите са боядисвали къщите си, тъй като техните роби не са можели да познават числата, нито да четат и така по- лесно са се ориентирали къде трябва да се върнат. Ужасно неприятен факт, но такава е кубинската история.

По пътя спряхме в едно сладко кафене, сгушено в прахоляка на шосето, но пък имащо вида на оазис- отново палми и зеленина навсякъде, езерце с дъвен мост над него, много и невероятно вкусна piña colada, тръстикови клонки за дъвчене и какви ли още не непознати преживявания за нас.

Първата ни спирка беше Cueva de los indios, където видяхме възстановка на типично индианско селище, влязохме в пещера, насладихме се на живописна атмосфера и пихме сок от захарна тръстика.

Разходката ни продължи към фабрика за тютюн- звучи по- мащабно отколкото е всъщност. Направо си е престъпление да отидеш до Куба и да пропуснеш да надникнеш в този така тайнствен свят на свиването на пури. За мое дълбоко разочарование се оказа, че не се свиват на бедрата на жените, но пък наблюдавахме един доста интересен процес при изработката им. Преди е имало работна позиция "четец" във фабриката за пури- избраният човек чете на глас докато работниците свиват пури, за да не им бъде прекалено скучен и тежък процеса. Тези хора са получавали по около 40 долара на месец за тази си дейност и самите пури "Ромео и Жулиета" са измислени докато четецът е възпроизвеждал на глас едноименната книга.

За мен беше доста интересно да се запозная с процеса на произвеждане на пурите- те се правят от големи листа без жилка. Алекс- когото виждате на снимката, е един от производителите и собствениците на тази фабрика. Разказваше ни, че 90% от производството им се продава на държавата на фиксирани цени и запазват 10% за себе си (но според неговите думи- 10-те % най-добри по качество пури). Оттам освен пури, си купихме още и мед, кафе на зърна и, разбира се, една сламена шапка.

Бяхме и в сърцето на Viñales- разходихме се по главната уличка, пълна с пъстроцветни къщи, които всъщност се дават под наем и доста чужденци почиват тук. В този град времето сякаш е спряло преди 50 години, никой не бърза за никъде, обзема те едно лежерно чувство, сякаш си в някой латино сериал (който е гледал Трима братя, три сестри, може да си представи атмосферата).

Посещението ни в това китно планинско градче приключи с гледката до хотела "Los Jazmines". Зеленината, която се открива, не може да се обходи с поглед. Чудновати скали се показват иззад множеството палми, пъстри птици се разхождат от клон на клон и издават звънки тонове, а аз чисто и просто онемявам пред това сътворение и се питам с какво съм заслужила да посетя тази величествена страна.

Вечерта, след прибирането ни в Хавана, решихме да завършим престоя си в този изумителен град с вечеря в "La Guarida". Това е един от най- емблематичните ресторанти в града, бих казала дори и в страната. От 1996 г. това място се подвизава с невероятна история, кухня и зашеметяващ интериор, който вярвам, любителите на изкуството биха оценили високо.

Бях удивена от това място. Терасата откриваше гледка към целия град, виждаха се многобройните покриви и блещукащите светлинки от прозорчетата. Храната беше като в ресторант с присъдена звезда "Мишлен", а целите стени бяха окичени със снимки

от минали години, филми и известни личности. Ако можех, бих останала там цял ден и цяла нощ и бих се разхождала от зала в зала, запленена от историите, които имат да разкажат фотографиите от стената. Бурята, която се изви по време на вечерята, беше красиво допълнение към приказната вечер. Сякаш мястото не беше достатъчно магично само по себе си, небето започна да се раздира на множество малки фрагменти, а отблясъците падаха върху лицата на хората и им придаваха причудливи форми.