ИЗРАЕЛ- митове и легенди

Пътуването ни до Тел Авив беше едно от най-спонтанните решения в живота ми. Исках да прекарам време с мама извън ежедневието и една вечер, обмисляйки дестинация и минавайки през всички близки и топли държави, стигнах до въпроса: "А защо не Израел? Там ще е топло, различно от останалите европейски държави, някак си екзотично." В България беше студено, разбира се, както може да се очаква за края на ноември. Точно преди да заминем обаче, се случиха бомбардировките в Газа, растеше напрежението между Израел и палестинските организации, МВнР съветваше да не се пътува в тази страна, но билетите вече бяха купени, апартамента- запазен и общо взето аз бях доста любопитна какво толкова опасно има в тази страна.

ДЕН 1

И така, 2 ч по- късно, се озовахме тук, доооста недоспали, но въпреки това изумени от Тел Авив, който не познавахме в тази светлина. Лично аз, като чуех Израел, си представях невзрачни улици и бедни хора, развалини заради уж постоянните "терористични атаки" (може би медиите са доста виновни за това ни насадено мислене). Но, още стъпвайки на тяхна земя, осъзнах, че реалността е доста по- различна. Безкрайно дълга крайбрежна улица с безброй палми, ситен пясък като брашно, сърфисти се опитват да уловят вълните, деца тичат с кучетата си по плажа, а останалите просто са се излегнали и събират слънчеви лъчи.

Разказвали са ми, че е скъпо в Израел, мислех си, че е нещо от порядъка на Париж, Лондон, Виена или Женева. Европа ряпа да яде, Израел е мястото, където поръчваш мини порция пържени картофи за 18 лв. После решаваш, че ще пазаруваш от супермаркета, за да ти излезе по- евтино и виждаш, че хляба е 6 лв, чери доматите- към 10 лв и някаква най- обикновена и невзрачна вода- 4 лв. За сравнение във всички останали европейски градове, тези неща струват около 1 евро в супермаркет. Валутната единица е Израелски шекел, 1 шекел = 0,52 лв.

И така ни посрещна тази невероятна страна, тепърва ставаше забавно. Като за първи ден, не успяхме да го оползотворим особено, обиколихме набързо квартала, в който нощувахме (бяхме на Dizengoff Str, която е една от най- дългите и туристически улици в Тел Авив, а вечерта блести цялата заради сладките лампички на барове и кафета). Това е и може би най-доброто място за нощуване в града, тъй като оттук всичко е близо и най- вече крайбрежната уличка, която ни стана

любимото място в Тел Авив.

Още от момента, в който стъпихме на плажа, обстановката страшно много ми напомни на Калифорния. Не съм била в САЩ (все още), но бих могла да кажа, че се почуствах като в Холивудски филм. Множество палми, плажни бараки, огромна пясъчна ивица са само някои от нещата, които те пренасят в друга вселена. Вселена, в която всичко наоколо е толкова спокойно, хората се разхождат безгрижно, карат електрически тротинетки или колелета, група приятели играят плажен волейбол и падат в мекия пясък, отбелязвайки поредната точка. Обстановка, която не бих могла да преразкажа достатъчно добре; доста далеч от статиите, които четох за Израел преди да заминем и "обявената тревога" за страната.

Решихме да посетим и така известния Dizengoff Center, който няма нищо общо с познатите ни молове, на пръв поглед има магазини и всичко останало, но далеч не в толкова лъскава обстановка, с която сме свикнали. И си обикаляме ние, полуживи и след немного време виждаме сергии, продължаващи десетки метри по средата на мола. Сергии с домашна храна, в едни огромни тенджери и тави, парата излиза и аромата се носи из цялата сграда.

По- късно разбрахме, че всичко това се приготвя вкъщи, след това се носи тук и хората купуват кой за вечеря, кой за офиса, а тези като нас- неориентирани и не на място, просто обикалят, оглеждат всяка манджа, забъркана от някоя готина баба, и се дивят на еврейската култура.

Ден 2- ЙЕРУСАЛИМ

Споменах ли, че срещнах няколко стари приятели още на летището? Оказа се, че сме били в един и същ полет. Мама през цялото време повтаряше: "Е добре, какъв е шанса?? Как може да имаш приятели навсякъде?", "Не знам"- искрено отговарях аз. И така, оказа се, че тези приятели планират пътуване до Йерусалим, ние- също и ето ви синоним на приключение. Пътувахме с междуградски автобус, не ме питайте кой номер, нито откъде, само знам, че се озовахме в Йерусалим.

Честно казано си представях "Свещения град" по доста по- различен начин. Известните места, за които съм чувала, нямаха нищо общо с имагинерните ми очаквания. Например Кръстът на Голгота: все пак си представях свободно място, хълм, нещо, доближаващо се до реалността. А всъщност всички тези места са направени като църкви, затворени пространства, където хората се молят и се надяват, че определена икона ще ги спаси. Не ми хареса комерсиалната цел във всяка една от тези постройки и някак си имах желание по- бързо да си тръгна от този град, не е моето място. А между другото, ни споменаха, че точно пред тази порта на снимката по- горе, е станал някакъв мащабен атентат, с доста намушкани хора и съответно жертви. Просто random факт, нищо стряскащо.

Безспорно е красиво, но някак си ми дойде в повече цялата тази лакомия за пари. Дори можеш да си купиш сертификат за "хаджия", след като посетиш Божи гроб.

(Извинявам се предварително на фитнес любителите) Не мога обаче да открека безумно вкусната им храна, това беше денят, в който опитах за първи път истински фалафел, за съжаление нямам снимка, тъй като препускахме из града, но това е must try за Израел!! Посетихме също Стената на плача, където хората буквално оплакват съдбата си, проблемите си и всичко, което им тежи. Някои дори блъскаха главите си в стената. Интересен факт е, че има женска и мъжка част и съответно е забранено да се преминава от едната в другата страна.

Също така известната Via Dolorosa, през където е минавал Исус, за да стигне до Голгота, сега е пълна с магазини, павилиони за храна и какво ли още не.

Единственото място, което ме впечатли, беше църквата "Отче наш", където навсякъде има инсталирани панели с молитвата "Отче наш" на всички съществуващи официални езици.

Минахме и през стари еврейски гробове на Хълма на маслините, намиращ се в близост до Гетсиманската градина. Оттам се виждаше ясно Куполът на Скалата- една от най- старите джамии в света.

Общо взето, очаквах повече от Йерусалим след всичко, което съм чувала, но и затова хората са казали да не тръгваш с надежди. Много полезен съвет: не се наемайте да ходите сами, ние бяхме с хора, които са живяли там 20 години, знаят манталитета на евреите, уловките и всичко, с което щяха да ни преметнат. И ако шофьорът на таксито, съвсем така небрежно ви подхвърли да ви закара до Витлеем, казвате: "НЕ" и скачате на бегом от колата. Чухме доста истории свързани с този град, намиращ се на палестинска територия и никоя от тях не беше хубава.

А знаете ли кое беше най- забавното и защо ни се наложи да пътуваме с такси? Всеки петък следобед точно в 16 ч. влиза Шабат и продължава до събота в 17:30-18:00 ч. Абсолютно нищо не работи, от транспорта до магазини и това се повтаря всяка седмица, така че е добре да се знае. Хората вкъщи не пипат нищо, не се святкат лампи, не се готви (сготвено е отпреди Шабат и яденето стои на топла плоча, за да е постоянно топло), ако климатика е включен, си остава включен до събота, ако ще и в апартамента да е станало 40 градуса. И тем подобни еврейски хрумвания. Шабатът всъщност се води последният ден от еврейската седмица (събота), на който Бог си почива от Сътворението на света. И поради тази причина това се е превърнало в невероятна религия, не се докосва нищо цели 24 ч.

Ден 3- МЪРТВО МОРЕ

Първоначално планирахме сами да организираме всичко, но някак си след всички истории, които чухме през първите ни 2 дена, решихме да отидем с агенция. Пътуването беше за ден, с ранно тръгване и прибиране по залез. Там е доста често срещано хората да ходят за ден на Мъртво море като екскурзията покрива транспорта, хотел със спа (и съответно вода от морето във вътрешните басейни) и обяд на може би най- огромната шведска маса, която съм виждала в живота си. И така, потеглихме по някое време доста рано сутринта, единственото, което помня е, че видях любимата си крайбрежна улица, оцветена в любимите си пастелни тонове.

Докато пътувахме, минахме през огражденията на Палестина и повярвайте ми, беше доста зловещо. Почти като в "Дивергенти"- високи ограждения с ток и тел, хората не могат да излизат от Палестина, освен ако нямат някакво специално разрешително. Поради бомбардировките на палестинците, Израел са решили да ги ограничат като ги изолират и ги накарат да живеят в затворено общество. Друг е въпросът дали по този начин напрежението не се засилва още повече...

Автобусът се отби на няколко места по пътя, специално предназначени за туристи като нас. Места, на които да се пазариш за сувенири, да опиташ невероятния им сок от НАР (който всъщност не е по- различен от този в България, изненада), да яздиш камила или да си купиш "специална козметика от Мъртво море".

Ние, за съжаление на гидовете, пропуснахме тези така добри оферти и чакахме с нетърпение да пристигнем в хотела, който се намираше почти на брега на морето. Така нареченият хотел "Давид" беше доста впечатляващ предвид интериора и удобствата, които предлагаше. Без да разглеждаме много, директно се изстреляхме към басейните. Хубаво е да си по бански, когато в България е 0 градуса, няма да лъжа. Не очаквах, че ще е толкова топло за външен басейн, но за това пък да живее средиземноморския климат!

Навярно всички сте чували за необичайното Мъртво море и как е невъзможно да потънеш в него поради високата му концентрация на сол. Честно казано не вярвах на всичко това, но се оказва, че е чистата истина. Колкото и да се опитваш, просто няма как да се озовеш на дъното, още повече, че цялото ти тяло се носи на повърхността сякаш си в Космоса и плуваш в безтегловност. Водата се усеща сякаш някой е изсипал тонове плажно олио вътре- полепва по кожата и след като излезеш, имаш мазен слой върху себе си. Най- забавното е, когато забравиш, че се намираш в най-соления воден басейн в света и си разтъркаш очите- остава спомен за цял живот. И в този ред на мисли, не скачайте във водата и въобще се придвижвайте без резки движения. А, и няма риби, нито водорасли, едно прекрасно езеро с пясък, без лигави неща, които да се заплитат в краката ти.

Храната, очаквано за Израел, беше изключително разнообразна и в големи количества. От типичните им ястия като фалафел, хумус, шаурма, яйчена, патладжанова салата и т.н. до западноевропейска кухня. И ние, като едни изискани дами, си взехме от всичко по много, всяка имаше поне 4 стабилни чинии. Честно казано не, не ми е гузно, тъй като най- накрая се наядохме като хора в тази безумно скъпа страна.

Но знаете ли какво?? Шабат продължава и в събота, което значи, че в този хотел видяхме доста привличащи вниманието неща. Автоматичната врата на входа не работеше, защото видиш ли, Шабат е и коя е тя, че да работи? Асансьорите са специално нагласени да спират на всеки етаж, за да може гостите да не натискат бутоните, тъй като това също се брои за работа. Искаш еспресо във време на Шабат? Съжалявам, няма откъде да го получиш, тъй като натискането на копчето на кафемашината също е работа и някак си не е готино да караш хората да работят така...

Колкото и да ни беше странно, по едно време чак свикваш и като ти кажат "това не работи, онова не работи", вече не гледаш като теле в железница, а си казваш: "Ааа ясно, вярно, че е Шабат".

Ден 4- ТЕЛ АВИВ

За последния ден решихме да си оставим достатъчно време да се пошляем из града, да се поизгубим, да хапнем още някакви местни специалитети, с една дума- чисто и просто да усетим атмосферата на Тел Авив. Тръгнахме по нашата любима крайбрежна улица, беше най- топлият ден от престоя ни (29-30ºC), имаше един лек бриз и вървяхме боси по пясъка, а вълните нежно напомняха за себе си.

Спирахме тук-там, за да си откраднем по някой спомен и неусетно стигнахме до първата ни цел: пазарът "Shuk HaCarmel". Послушайте ме и не влизайте гладни вътре, има абсолютно всичко, за което може да се сети човек, от прясно изцедени фрешове (няма да споменавам разнообразието на плодовете), през скара, която се усеща от началото на пазара, до сладки от 1001 нощ. И подправки разбира се, такива, които и в Мароко не може да се открият.

Със сигурност си заслужава да се посети дори и да сте убедени, че няма да купите нищо (хохо успех, няма как да се случи). Самата атмосфера на пазарлък е изключително автентична, всеки те приканва към собствената си сергия и те уверява, че неговата стока е най- качествена. Искрено се позабавлявахме, обичам такива места, които разкриват едно друго лице на града, без преструвки и напудрени детайли, всичко е натурално и оригинално.

Пазарът се намира в близост до един прекрасен квартал на Тел Авив- "Jaffa". В момента, в който влезеш, директно се пренасяш в някое малко италианско селце, с онези така типични капаци по прозорците и цветни сгради. Каменни къщи и цветни порти- една уникална част от града, която не може да пропуснете.

Вървеейки през Jaffa, минаваме и през т.нар. Flea market- най- известният пазар за неща втора употреба в града. Казвам неща, тъй като станахме свидетели на всичко- мебели, дрехи, стъклария, грамофонни плочи, бижута, черги и какво ли още не. Трябва ли ви нещо, вече знаете къде може да го откриете. Пазарът няма край, а още по- малко- начало. Той просто е там, насред квартала, навсякъде.

Опознавайки тези така приветливи улички, попадахме на различни места, сред които: Часовниковата кула, пристанището, някакви паркове с гигантски размери и просто се наслаждавахме на последните часове от нашето кратко приключение, наситено с толкова много емоции и преживявания.

Може би никога досега не съм била толкова впечатлена от някоя страна, имайки напредвид, че заминах с доста занижени очаквания. Впечатлена съм от хората и настроението им, някак си винаги приповдигнато, впечатлена съм от организацията на транспорта и като цяло на страната, впечатлена съм, че за тези 72 години, Израел е претърпял толкова голямо развитие и е една от най- модерните и развити държави. Щастлива съм! Когато се запознаваш с нови култури, мирогледът ти коренно се променя, виждаш, че все пак и другите народи си имат свои проблеми, с които се борят и някак си ти става мило, че живееш точно в България. Въпреки това, навсякъде където отида, си представям какъв ли би бил животът ми ако се преместя там. Трябва да е някаква болест, не знам, идеи за лечение?